Германия може да се поучи от фискалните стимули на Южна Корея

Как трябва да реагира експортна икономика със силна привързаност към фискалната дисциплина, застаряващо население и остър спор с островен търговски партньор, когато е под икономически натиск? Като регионални индустриални двигатели, Южна Корея и Германия са изправени пред подобни предизвикателства вследствие от напрежението в световната търговска система: растежът се срина, инфлацията е много под целта, а паричната политика вече направи това, което можеше, пише в. Financial Times. 

И все пак има една важна разлика. Въпреки достатъчното пространство за облекчаване и в двете страни, само Южна Корея наруши ортодоксалността и предостави радикално експанзионистичен бюджет, за да засили линеещата си икономика. Германия може да се поучи от скоростта, с която южнокорейските лидери успяха да се адаптират към новите икономически реалности.

Дългогодишният ангажимент на Сеул към фискалната дисциплина може да засрами дори Берлин. Общият бюджет на Южна Корея е в излишък повече от 20 години. Разхлабването по време на финансовата криза не беше достатъчно голямо, за да изведе правителството на минус. Никоя друга голяма икономика няма толкова дълъг опит на фискално благоразумие. Въпреки че Германия е постоянно на плюс от 2014 г., дефицитът й надхвърли 3 на сто от националния доход в седем от десетте години между 2001 г. и 2010 г.

Сега и двете страни са изправени пред подобни проблеми. Германската индустрия е специализирана в автомобили, а южнокорейската - в смартфони и полупроводници. И двата сектора се сблъскват със структурни промени, тъй като шофьорите се ориентират към електрическите коли, а потребителите не успяват да намерят по-нови модели телефони. Двете страни също са в епицентъра на търговската война между САЩ и Китай, а и са замесени в по-локални спорове - с Япония в случая на Южна Корея и с вълненията около Brexit що се отнася до Германия.

Двете страни могат да избегнат рецесията, но със сигурност се насочват към забавяне. Ниското потребителско доверие и намаляващите инвестиции накараха икономистите да прогнозират най-бавния темп на растеж в Южна Корея от десетилетие. Междувременно се очаква Германия да регистрира най-вялия си темп на разширяване от шест години заради спадащите поръчки за износ и стагниращия строителен сектор.

В отговор на влошаващите се икономически перспективи Германия започна да флиртува с по-експанзионистична политика, но тепърва трябва да се ангажира. По-рано през септември финансовият министър Олаф Шолц заяви, че ако избухне икономическа криза, „благодарение на нашите здрави финанси ще можем да й се противопоставим с много, много милиарди“. Планираното увеличение на разходите с 1% обаче не е нищо особено на фона на действията, предприети другаде.

В Сеул фискалният консерватизъм достигна своя край. Южна Корея планира разходи, свързани със създаването на работни места, социалните плащания и развойната дейност. Разходите се увеличават с 8 на сто - наред с допълнителния бюджет, приет през август - въпреки слабите данъчни постъпления. Това означава, че се очаква държавните заеми да достигнат рекордно високи стойности. Общият дефицит през следващата година, който включва социалния осигурителен фонд, ще отбележи голяма промяна от излишъка за 2018 г. в размер на 2,8 на сто от БВП.

Фискалното разхлабване ще отнеме повече време да се пренесе към реалната икономика отколкото паричната политика, но това не го прави по-малко важно. Ефектите върху доверието на бизнеса и потребителите може да са значителни, тъй като компаниите търсят нов източник на поръчки. Очакванията за инфлацията и икономическия растеж може да се подобрят. Южна Корея е права да действа бързо преди перспективата да се влоши допълнително. Глобалната среда се промени: Берлин може да се поучи и от желанието на Сеул за промяна.